ДИКИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИКЍСВАМ, ‑аш, несв.; дикѝсам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Давам милостиня някому при просене. Селянките са милозливи, те

циганките не връщат, но ги дикисват, .., та Миховица ли ще оставят да умре от глад? Ил. Блъсков, СК, 40. И си Марийка излезе, / просека да си дикиса. / Просека блюдо поема / с една го ръка поема, / с другата Марийка улавя. Нар. пес., СбВСт, 776.

2. Правя подарък някому; дарявам. Снощи за ода отидох, / че срещнах голи циганки: / — Булка ле, Николице ле, / върни са да ни дикисаш. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 173. дикисвам се, дикисам се страд.