ДИКТАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИКТА̀Т м. 1. Полит. В международните отношения — налагане на неравноправни договори и съглашения от една по-силна държава на друга въпреки нейната воля. Нашата страна уж се намираше в "неутралитет", но хрисимо изпълняваше диктата на Германия и през юли 1939 г. се зае да заслони югоизточния фланг на немскофашистката армия за бъдещите ѝ операции. П. Илиев, ЛВ, 69-70.

2. Книж. Принудително налагане на мнение, желание. Социалдемократите в съгласие с десницата на Християндемократическите партии поставят един истински диктат: или четирипартийно правителство, или разпускане на парламента и провеждане на нови избори. Пог., 1970, бр. 7, 1.

— Нем. Diktat.