ДИКТАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИКТА̀ТОР м. 1. Истор. Управител с неограничена власт, назначаван по решение на сената за шест месеца или безсрочно при извънредни случаи на голяма опасност за държавата. Най-сетне римският народ избрал за диктатор Фабия-Максима, достойний съперник на африканский юнак. ВИ, 51. Сула накарал да го провъзгласят диктатор за неопределено време и, като са ползвал от неограничена власт, заловил са да издаде нови закони. Н. Михайловски, РВИ (превод), 246-247. При Сула и Цезар, назначени за дикатори без ограничен срок, длъжността диктатор придобила монархически характер.

2. Длъжностно лице, което се ползва с неограничена власт или пълномощия в управлението на една държава. Знаменитият турски диктатор Митхад паша, който свали два султана от престола, а трети качи на него, според телеграма, бил свален от везирския пост. НБ, 1877, бр. 62, 241. // Книж. Лице, което се ползва с голямо влияние в някоя област, където обикн. налага своето мнение при решаване на важни проблеми. След няколко минути господин генералният директор седеше пред бюрото на кабинета си .. Изгладнялото и оръфано провинциално момче се беше превърнало в мощен диктатор на тютюневия свят. Д. Димов, Т, 121. Тяхната роля като диктатори на общественото мнение и като създатели на масовите настроения минаваше в собствените им очи за особено ценна заслуга, като народополезно дело от най-висша степен. М. Кремен, РЯ, 218. Барбара поиска да му каже нещо грубо и зло, да му наговори сурови истини за картините му — хамелеони, които така умело променят и нагаждат цветовете си според вкуса на диктаторите на модата. Б. Йосифова, БЧМ, 237.

3. Прен. Властен и деспотичен човек; насилник. Интересно е, .., че именно тяхното гледище премина безкритично в българската история — на Бенковски, например, това олицетворение на революцията, като за някакъв невежествен авантюрист, .., насилник и диктатор. Г. Бакалов, Избр. пр, 267.

— Лат. dictator.