ДЍКТОР

ДЍКТОР м. Книж. Длъжностно лице, което предава съобщения, чете новини, беседи, реклами и под. по микрофон (обикн. по радио, телевизия, радиоуредба) или общ текст във филм и кинопреглед; говорител, шпикер. В приемния и разпределителния парк на гарата не се чуват свирките на маневристите, не се размахват флагчета — тук всичко се предава по радиоуредбата с главния триъгълник: диктора — операторите — машиниста. Сп. Кралевски, ЛФ, 1959, бр. 1, 1. Най-удивителното беше това, че и двамата изпълняваха еднакви движения, и то с едно и също темпо. Изглежда, че някой — подобно на диктор — им командува: "Ра-аз, два-а, три-и, четири..." НТМ, 1961, кн. 1, 19. За да бъде верен на авторовия разказвачески натюрел, Сантов вмъква диктор на десетина места и по този начин узаконява за филма Елинпелиновата композиция. НК, 1958, бр. 7, 2.

— Лат. dictor.

Списък на думите по буква