ДИКТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИКТУ̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. 1. Бавно и ясно произнасям текст на глас, за да се запише от друго лице. Господин генералният директор на "Никотиана" остави слушалката и, без да губи нито минута, почна да диктува на секретаря си писмо-циркуляр до клоновите директори на фирмата. Д. Димов, Т, 255. Панайот ходеше напред и назад, спираше се и диктуваше нещо на писаря си. Ст. Дичев, ЗС I, 485. В дъното на стаята на друга маса седяха още двама непознати военни. Единият полугласно диктуваше, другият тракаше на машината. Б. Райнов, ДВ, 274. А бащата вече диктуваше заявлението: — .. Тук. Точка. Сега в средата: За-яв-ле-ни-е. Така. Нов ред. От го-спожа... Д. Калфов, Избр. разк., 308.

2. Прен. Книж. Налагам, волята, мнението си над някого или нещо; разпореждам се. Вече никой не държеше сметка, че той [фон Гайер] управляваше източния отдел на Немския папиросен концерн, който диктуваше чрез силата на монополното си положение богатството или разорението на всяка тютюнева фирма. Д. Димов, Т, 513. Капитанът диктуваше условията за приемане на стажантите на борда на кораба. // Насочвам действието, постъпките на някого според моите изисквания. Вий пишѐте какво ви диктува фалшивото положение, аз ще пиша каквото ми диктува съвестта. Ал. Константинов, Съч. I, 28. Роден беше да пее, да весели нейде хората .. Но животът диктува на хората своята воля. Те поемат нечакани пътища .. Такава беше и съдбата на Страхил. М. Яворски, ПОББ, 15. диктувам се страд. И затова този интерес у Левски се диктува не от вкуса към спортуване, а от съзнанието за голямата необходимост от физически упражнения при подготовката на революционните дейци. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Измененията в икономическите и правните закони се диктуват от новите нужди и задачи на страната.