ДИКТУ̀ВАНЕ

ДИКТУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от диктувам и от диктувам се; диктовка. — Къде е Костов?... внезапно попита той [генералният директор], когато свърши диктуването на писмата. Д. Димов, Т, 256. Цял ден работа — диктуване и четене, — най-сетне Влайков се уморява. Сега трябва да си почине. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 424.

Списък на думите по буква