ДИКЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍКЦИЯ ж. Театр. Начин на изговаряне на звуковете, сричките и думите при говорене, декламиране и пеене. Разбрал, че основно начало за успеха на актьора е пра‑

вилният говор, Огнянов, .., на сцената бе образец с чистотата на езика, с удивително ясната си ритмична дикция. Ив. Димов, АИДЖ, 86. Актьорът трябва да има великолепна дикция и умение правилно да поставя ударенията и да прави верни паузи. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 9. Учителят имаше ясна дикция. Той умееше да диктува. Я. Антов, ТВК, 22. По дикцията .. ще го познаеш, че е възточен човек. Ал. Константинов, БГ, 70.

— От лат. dictio 'произношение'. — Т. Шишков, Теория на словесността (прев.), 1873, 158.