ДИЛЕТАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЛЕТА̀НТ м. Лице, което се занимава с изкуство, наука или техника, без да има специална подготовка и при повърхностно познаване на предмета; любител, лаик. Въпреки недодяланата си фигура, .., въпреки че е дилетант в областите, за които много обича да говори — философия, литература, изобразителни изкуства, — той може би ще се прояви като политик? М. Кремен, РЯ, 378. Бях дилетант и рисувах (според моето скромно схващане) много по-добре от курсистите декоратори. Б. Шивачев, ПЮА, 183-184. Градът гъмжи от таланти, ама всичко е оставено на самотек, в ръцете ако не на невежи, то поне на дилетанти, извинявай за израза. П. Незнакомов, СМ, 14. Истина е, че във всички области на изкуството съществуват и си живуркат цели орди от дилетанти, от посредственици. О. Василев, ЖБ, 207. // Разш. Лице, което се занимава с нещо, без да има нужната подготовка, поради което не е в състояние да се справи със задачата си. Господин Ришар бе предвидил всички подробности освен една: конкуренцията на големите фирми. Отличен специалист в областта на техниката, той се бе оказал пълен дилетант в търговията. Б. Райнов, НН, 285. Наистина, любовта дава на човека крила, но дилетант като Кралев дори и с крила едва ли е в състояние да развие повече от петдесет до шестдесет километра средно. Б. Райнов, ГН, 219.

— От ит. dilettante през рус. дилетант или нем. Dilettant. — в. Нова България, 1876, 214.