ДИЛЕТАНТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЛЕТАНТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. Дилетанство. Едно учение, лишено от реална основа, несъответствующе на истински и съществующи нужди, не може да се изтълкува у ония, които го бяха възприели и принесли от чужда среда, освен чрез подражателност или дилетантизъм. К. Величков, ПССъч. VIII, 28. Посредствеността, като дилетантизма, може донейде да се скрий, само когато носителят ѝ върви по утъпкани пътища. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 119. Първоначалните ръководители на тия хорове са успели още в ранни години да ги издигнат над нивото на дилетантизма, за да ги чуем днес като хорове с голяма художествена стойност. К, 1926, бр. 78, 2.

— От фр. dilettantisme.