ДИЛЕТАНТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЛЕТА̀НТСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до дилетант; любителски, лаишки. Сарафов разсея заблудата и дилетантската истина, че само красивият глас е годен за сцената. За сцената се иска глас и той може да бъде и глас на пелтек, стига да може да дойде до сърцето и да се влее в сърцето. Ст. Грудев, АБ, 164.

2. Който е присъщ на дилетант; любителски. В душата му [на Борис] липсваше всякакъв колорит. Тя беше лишена дори от дилетантските наклонности и снобизма, на който се отдаваха другите тютюневи господари. Д. Димов, Т, 316. Той [Нютон] се отказал от широка популяризация, опасявайки се от дилетантски спорове на широките кръгове, но за да бъде разбран от специалистите, прибягнал "до математически обичаи". Ив. Въжарова, ИН (превод), 138.

ДИЛЕТА̀НТСКИ нареч. Обикн. в съчет. По дилетантски. Като дилетант; любителски, лаишки. Обичаше по дилетантски изкуствата. Меценатствуваше. Дружеше с писатели, художници и артисти. М. Кремен, РЯ, 337. Има други поети, които не вникват във вътрешните особености на поезията на Маяковски и съвсем дилетантски пренасят в своите стихове някои външни белези на тая поезия. С, 1951, кн. 1, 177.