ДИЛИЖАНС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЛИЖА̀НС м. Многоместна закрита кола, теглена от коне, която се е използвала в миналото за превоз на пътници, багаж и поща. Когато мислим за епохата на белите перуки, на кринолините и на дилижансите, ние си представяме обикновено пухкавата нежност на един парфюмиран век от коприна. Св. Минков, ДА, 18. В това здание ще видиш всичките средства за съобщение, с които се е ползувало човечеството: .. Трамваи, конни и електрически, омнибуси, дилижанси, .., кабриолети и хиляди всевъзможни по форма и по величина товарни и пожарни коли пълнят огромното здание. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52. — Не ти ли приличат тези каручки със своите чергила на старите дилижанси? Д. Кисьов, Щ, 177. Те са твърде удобовместителни, тия дилижанси, и ако човек не се бои от mauvaise humeur, може рахат да пътува с тях — непрекъснато от една станция до друга. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83-84.

— От фр. diligence. — С. Радулов, Галерия из Mонтионовски премии... (превод), 1857, 252.