ДИМЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍМЕНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Димник. Та прекръстват с голите мечове по челото всякого, когото би срещнали, а дюкяните и къщите — по на три места, именно: на вратата, .., на дименика и на друго някое място така, щото образуват правилен триъгълник. К. Шапкарев, Р, 14.

2. Прозорец на покрив (Н. Геров, РБЯ).