ДИМЀЦ

ДИМЀЦ, мн. няма, м. Умал. от дим. От комините се заиздига сладкоструйно тъ‑

нък син димец и се понесе към небето като обредно кадение. Елин Пелин, Съч. II, 99. С трепет в сърцето той съглеждаше белизнявия димец, който леко се носеше над селото. Ив. Вазов, Съч. VI, 183. Над опушения покрив на Тюлевата ковачница едва забележимо се открояваше лек димец. Г. Караславов, ОХ III, 137.

Списък на думите по буква