ДИМЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИМЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Дѝмен (във 2 и 4 знач.). Преди да секне, всяка от тях [свещите] издигаше висок, червен и димлив пламък, този пламък започваше да трепери, ставаше все по-кървав и по-ди‑

мен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 339. Отгде повя сиракът бъчевар / самичък той си знае, — а завя го / във селските димливи механи. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1, 7. От ниските отворени прозорци струеше димлива светлина. Ст. Дичев, ЗС I, 173. На изток се види част от долината на Марица и от веригата на Стара планина в далечния кръгозор, застлан сега цели от сива, димлива мъглица. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 13-14.