ДИМЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; димя̀сам, ‑аш, св., непрех. Диал. Поемам, поглъщам дим и замирисвам на дим; опушвам се.
— От Т. Панчив, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.