ДИНАМИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИНАМЍТ м. Силно избухливо вещество — механична смес от нитроглицерин, нитроцелулоза и шуплива пръст, употребявано за огнестрелни оръжия, бомби и под., както и в строителството, и в минното дело. Вечер крадях динамит от складовете и го изпращах на партизаните. Г. Караславов, Избр. съч. III, 272. Една още по-грозна рана зее в хълбока ѝ долу, направена от динамита, разкъсал безжалостно мъховитата сива скала. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 165. Работниците ломяха скалите с динамит и железни лостове. Д. Ангелов, ЖС, 315. Културата не се изгражда, както се изграждат пътища и водопроводи, с чукове и динамит. Н. Хайтов, ШГ, 56. Шведите могат да се гордеят със своя знаменит Линей и с откривателя на динамита Алфред Нобел. Кр. Белев, З, 28.

— От гр. δύναμις 'сила' през рус. динамит или нем. Dynamit.