ДИНАМИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИНАМЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Мех. Който се основава на законите на динамиката; динамически. Учените преценяват тези достижения като епохални, защото се касае за налягане, достигнато по статичен метод, от специални машини, а не по динамичен метод, чрез изстрелване на снаряд с голяма скорост срещу дадена материя или чрез взривни вълни. ВН, 1960, бр. 2660, 4. Тези пластове щяха да поемат напрежението на дъговата стена, която ще задържа водата не със слонската си тежест, както е при обикновените "прави" стени, а с динамичното съпротивление на сводестата си конструкция. Н. Хайтов, ШГ, 81. За създаването на подемна сила по аеродинамичния принцип е необходимо движение, при което се получава така нареченото динамично налягане на въздуха. Р. Радулов, ИГ, 20.

2. Прен. Който е свързан с много движение, действия или се развива бързо; напрегнат, динамически. Пагоните и ордените го [Павел] радваха .. Те бяха част от поемата на пълнокръвния му динамичен живот, който не бе оставил зад себе си сенки на неудовлетвореност или печал. Д. Димов, Т, 694. — Живеем в епохата на радиото и на аероплана! Живеем в едно динамично време! Й. Йовков, ПГ, 41. Динамичният напредък на науката и техниката влияе на все по-бързото приложение на новите постижения в различните области на стопанството и живота. К, 1963, кн. 7, 37. Той [столичният жител] е поставен да живее в условията на големия модерен, динамичен и изпълнен с изненади голям град. Тарас, СГ, 30. Когато започва дългият маратон от новия шампионат, нека пожелаем на столичните баскетболисти нови успехи в овладяването на този динамичен спорт. ВН, 1961, бр. 2967, 3.

3. За човек — който е енергичен, активен в своите действия. Но когато търсиш работа, трябва да бъдеш съвсем динамичен. Искам да кажа, бърз. Б. Шивачев, ПЮА, 92. А какво да кажа за проф. Николай Иванович Вавилов? ..: динамичен, пълен с живот и сили. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 138. Марко Кралеви бе една силноволева и динамична личност. ВН, 1960, бр. 2727, 4.

4. Литер. Който съдържа динамизъм (в 3 знач.). Стилът на Антон Страшимиров е много оригинален. Много индивидуален. Понякога къс и динамичен. Б. Шивачев, Съч. I, 71. Много по-добре се е справил със задачата си Павел Спасов ("Белите коминочистачи"), който постига в разказите си плътни и индивидуализирани образи, изгражда увлекателна и динамична интрига. М. Наимович, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Действителните събития и герои предоставят прекрасна възможност за художествено претворяване, за изграждане на богата с мисли, динамична и емоционална кинотворба. РД, 1960, бр. 156, 2.

5. Муз. Който се отнася до динамика (в 4 знач.). Операта "Момчил" остави трайни впечатления със своя музикален стил, .., със своята самобитна, красива и динамична оркестрова партия. Т, 1954, кн. 1, 59. Той майсторски съумя да осъществи така желаната връзка на певците с оркестъра, намирайки точното им динамично и темброво съотношение. ВН, 1960, бр. 2612, 1.

◊ Динамичен стереотип. Физиол. Функционални комплекси от условни и безусловни рефлекси, които по един и същ (стереотипен) начин обуславят действията на органите и системите на тялото, реакциите на човешкия организъм срещу въздействието на външната среда. Физиологичната основа за образуване на навиците е динамичният стереотип на Павлов. Пр, 1953, кн. 1, 34. Динамична геология. Геол. Дял от геологията, който изучава геологичните процеси, протичащи в земната кора или върху нейната повърхност; физическа геология. Особен интерес към динамичната и исторична геология на Витоша и към нейния скален състав са проявили проф. Г. Бончев, проф. Ст. Бончев. П. Делирадев, В, 25. Динамична подемна сила. Физ. Сила, насочена нагоре, която може да се яви при едно движещо се във въздуха тяло с подходяща форма, ако въздухът над тялото се движи по-бързо, отколкото под него. Динамично ударение. Езикозн. Ударение, при което ударената сричка се отличава от неударената с по-голямо артикулационно напрежение, особено при гласната, и с по-голяма сила на издишвания въздух. В други езици ударението не е свързано с промяна на тона, а се състои само в по-голямата сила на издиха при ударената сричка. Такова ударение се нарича експираторно (издишно) или динамично (силово). Ударението в български език е динамично. Л. Андрейчин и др., БГ, 15. Динамично равновесие. Хим. Непрестанно разпадане и образуване на молекули във водни разтвори на киселини, основи и соли, като във всеки момент броят на разпаднатите и неразпаднатите молекули остава постоянен.