ДИНАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍНАР м. 1. Парична единица, която се използва в Сърбия и в някои арабски страни. На първо време Хитов отклонява предложението на сърбите да му предвидят месечна издръжка. По-късно обаче той се вижда принуден да приеме една помощ от 65 1/2 динара за издръжка на момчетата. Ив. Унджиев, ВЛ, 82. Установи се независимост от френския франк, който бе заменен с туниска парична единица — динар. П. Цолов, Т, 46.

2. Разменна единица в Иран, равна на една стотна (1/100) част от риала.

3. Старовремска златна или сребърна монета. Слуга служи Муса Арбанаса / и си служи царе Сулимане, / дека служи со девет години. / Ка застуна десета година, / изкара го цара Сулимана, / изкара го голе голишаве, / не му даде пара ни динара. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 42. Що помина лична Материна, / та що беше лепа и убава! / Како беше лепа и убава, / така беше лепо промената; / наредена динар до динара, / а на уши сребрени менгюши. Нар. пес., СбБрМ, 426.

◊ Арабски (арабистански) динар. Истор. Най-разпространената в миналото златна монета в мюсюлманските страни. В едно от двете чекмеджета в дъното на касата имаше няколко златни арабистански динари, сечени преди много столетия от халифите на Дамаск и останали като скъп спомен от родоначалника на Махмудбеговия род. А. Христофоров, А, 127.

— От лат. denarius през гр. δηνάριον.