ДИНДЯКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИНДЯ̀КАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Друсам, подхвърлям, люлея малко дете на ръце, за да го забавлявам; динкам, дундуркам. Дигаше се пъстра глъчка, бебето веднага писваше с тънък като на малко котенце гласец; .. Няколко баби протягаха

към него жилести ръце, вземаха го и го диндякаха: "пишшю! пишшю!" М. Кремен, СС, 27. диндякам се страд.

ДИНДЯ̀КАМ СЕ несв., непрех. Диал. Друсам се, люлея се (Вл. Георгиев и др., БЕР).