ДИНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИНЀ, мн. ‑та, ср. Остар. Книж. Официален обяд, организиран по определен повод. Океанът е тук, наистина, но един океан опитомен и ленив, пренебрегван заради конните състезания, океан — доставчик на стриди за динетата в Казиното. К. Константинов, ПЗ, 151-152. Царицата предложи същевременно дине върху яхтата Стандарт. Поканени бяха на динето кралицата, граф Бенкендорф, .. и сър Николсон. БД, 1909, бр. 13, 3.

— Фр. dîner 'обяд' или 'вечеря'.