ДИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до диня¹. От розовите цветове на олеандрите се носи гъст, сладък аромат, смесва се с мирис на динени кори. К. Константинов, СЧЗ, 13-14. Само Митко, изцапан до ушите с динен сок, подължава да гризе голям колкото главата му резен. П. Незнакомов, МА, 67. Тя правеше с мотиката дълбоки гнезда, слагаше по няколко динени семки в позасъхналата вече пръст и ги зариваше с крак. Ст. Марков, ДБ, 124.

◊ Подлагам / подложа динена кора <под крака> на някого; слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) динена кора някому; подхлъзвам / подхлъзна на динена кора някого Разг.; Удрям / ударя динена кора някому; хързулвам / хързулна <една> динена кора някому. Диал. Измамвам, изигравам някого хитро, обикн. като му попречвам да осъществи нещо. Предателите от Локомотивната организация, влечугите от Телеграфопощенския съюз подложиха динена кора под краката на стачниците. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1807, 4. "Ама сте хаплювци. Сигурно крадете с ръце и крака и се оставихте накрая този авантаджия да ви сложи динена кора." .. — Господин фелдфебел, моля ви да го претърсите, снощи му дадох на заем цялата си заплата. В. Нешков, Н, 174. — Този път червените ще ни бият .. — Аз пък мисля обратното — възрази зет му. — Ти и за годишното събрание мислеше обратното, пък ти туриха динена кора. Св. Минков, РТК, 125. Те се държаха за своя кокал, а на вас хързулнаха една динена кора. Г. Караславов, ОХ III, 327-328.