ДИНИСЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЍНИСЛЯМ1, мн. няма, м. Остар. Мюсюлманска религия; мюсюлманство, ислям. Селяните бяха избягали — жива душа нямаше по къщите. Може и мухтаринът да ги е предупредил — на гяур вяра нямай, макар да е приел динисляма... М. Марчевски, П, 16.
— От тур. islâm dini 'мюсюлманска религия, ислям'.
ДЍНИСЛЯМ2 м. Остар. Мюсюлманин. Преди няколко деня няколко души от тия турци отишли при Абдул Рахман паша и помолили го да бъде по-снизходителен барем към динислямите, т.е. да дозволи барем на динислямите да пренасят своите череши в Гюргево и да се хранят. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 226-227.
— От тур. islâm dini 'мюсюлманска религия, ислям'.