ДИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍНКА¹ ж. Диал. Мелница за мелене на ориз, барут и др.

— От тур. dink. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЍНКА² ж. Умал. от диня¹ (във 2 знач.); диница, динче, динчица, диничка. "По-добре иди да ми откъснеш от оня бостан една динка, да си разквася устата" — махна с ръка безнадеждно старецът. А. Каралийчев, ТР, 186. Тe [братята ми] затропаха от радост, когато видяха малките динки. Ст. Чилингиров, ХНН, 45.