ДЍНКАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Друсам, подхвърлям малко дете на ръце, за да го забавлявам; диндякам, дундурикам. динкам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.