ДИНОЗАВЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИНОЗА̀ВЪР, мн. ‑ври, след числ. ‑въра, м. 1. Палеонт. Изкопаемо сухоземно тревопасно или хищно влечуго, живяло и изчезнало през мезозойската ера, достигащо понякога грамадни размери (до 20 м). В недрата на грузинската земя се намират останки от жилища на праисторическия човек и следи от динозавър. ВН, 1961, бр. 2955, 1. Във Франция за първи път е намерен почти пълен скелет на динозавър. ВН, 1960, бр. 2889, 4. Последните изследвания показват, че динозаврите боледували от артрит, ревматизъм и други костни и ставни заболявания, известни и днес. ВН, 1961, бр. 3108, 4. Гущернотазови динозаври. Птицетазови динозаври.

2. Нов. Разг. Поп- или рокпевец с дългогодишна незатихваща популярност. Някои кадри са хванали четиримата динозаври [от "Ролинг Стоунс"] по време на снимките за обложките на албумите. С, 2000, бр. 2682, 21. Сцената е притихнала в очакване на динозавъра Алис Купър. ХК, 2000, бр. 31, 15. Той вече гастролира в блусарското общество и жъне успехи с динозаврите Георги Минчев и Васко Кръпката. ВЖ, 2000, бр. 25, 3.

— От гр. δεινός 'страшен' + σαύρα 'гущер'.