ДИНОТЕРИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИНОТЀРИЙ, ‑ият, ‑ия, мн. ‑ии, м. Палеонт. Изкопаем едър хоботен бозайник, живял през неозойската ера; динотериум. В Танганайка, в долината Серенджа, е намерен скелет на гигантски динотерий — далечен прародител на слоновете. ВН, 1962, бр. 3231, 4.

— От гр. δεινός 'страшен' + 2ηρίον 'звяр'.