ДИНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍНЧЕ, мн. ‑та, ср. Тревисто полухрастовидно растение от семейство розоцветни с перести листа и дребни зелени или червеникави, събрани във връхни главици цветове и миризма на диня¹; любениче. Sanguisorba.

ДЍНЧЀ, мн. ‑та, ср. Умал. от диня¹ (във 2 знач.); диница, диничка, динка², динчица. Това се вика истински дини! Не бяха кисели и горчиви като бабиното динче, дето ни откъсна в нашето градинче. Кр. Григоров, ОНУ, 76. И какво ли няма на този пазар! Едра загария, царевица, .., картофи като динчета. Н. Каралиева, Н, 60.