ДИО̀ПТРИКА

ДИО̀ПТРИКА ж. Физ. Дял от оптиката, който изучава пречупването на светлинните лъчи при преминаването им през прозрачна среда. Изучаващите диоптриката си въобразяват, че зрителните уреди могат да бъдат направени с произволна степен на съвършенство с помощта на стъкло, ако чрез полиране се придаде желаната геометрична форма. Ив. Въжарова, ИН (превод), 39. Явленията, които произлизат от разпростирането на светлината в прозрачни средини, ся разглеждат от диоптриката. И. Гюзелев, РФ, 249-250.

— От гр. διοπτρική.

Списък на думите по буква