ДИО̀ПТЪР

ДИО̀ПТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. 1. Физ. Единица мярка за пречупвателната сила на леща или на оптична система, отговаряща на фокусно разстояние един метър. Известно е, че с лупа, която има сила на пречупването от 10 до 13 диоптъра, слънчевите лъчи могат да се съберат във фокус върху предмети и да ги запалват. РД, 1961, бр. 44, 2. Професорът оправи далекогледа според своите очи, тъй като предполагаше, че и Ради има същия диоптър далекогледство. Г. Томалевски, АН, 193. — Знаете ли, господине, аз съм много късоглед — единадесет диоптъра. Но с очилата гледам добре звездите — всяка поотделно. Н. Драганов, ТМС, 54. Поради засилващото се късогледство диоптрите на очилата му трябваше да се увеличат двойно... ВН, 1961, бр. 2964, 4.

2. Геодез. Уред за насочване на подвижна част от ъгломерен инструмент върху отдалечен предмет (Ал. Милев и др., РЧД).

— От гр. δίοπτρον 'огледало' през нем. Diopter или фр. dioptre.

Списък на думите по буква