ДИОЦЀЗ

ДИОЦЀЗ м. 1. Истор. В древния Рим — административен участък или област, част от провинция.

2. Църк. В католическата и някои протестантски църкви — териториално-административна единица, начело с епископ.

— От гр. διοίκησις през лат. dioecesis.

Списък на думите по буква