ДЍПЛА

ДЍПЛА1 ж. Разг. 1. Продълговата вдлъбнатина, която се получава при прегъването на някаква мека материя (плат, кожа и под.); гънка. Кръстевица се изправи с присвити устни, радостна и изненадана, и пъхна внимателно сребърната двулевка във вътрешна дипла на пояса си. Г. Караславов, ОХ I, 143. Павел равномерно дърпаше дръжката на меха... Кожените дипли се свиваха, разпущаха и мазето изпълваше тежкото дишане на духалото. Д. Спространов, С, 39-40. Бенковица запали мълчаливо лампата, едвам се виждаше лицето ѝ, забулено в диплите на черната ѝ кърпа. Д. Талев, ПК, 746. И като в някакво съновидение той [Момчил] виждаше образа на болярката да витае между конете на византийците, зад диплите на императорския пряпорец. Ст. Загорчинов, ДП, 436. // Само мн. Специално направени вдлъбнатини на дреха, завеса и под., като платът се

нагъва и прихваща само в горния край, а надолу пада свободно; гънки. Тя беше възхитителна със златната си коса, в синкавата си дълга рокля с редки широки дипли. Ив. Вазов, Съч. ХII, 189-190. Фотина бързаше след него, късите ѝ нозе се преплитаха в диплите на фустата ѝ, бързаше и не вярваше на очите си. Д. Талев, ГЧ, 463. Бръснарницата беше доста голяма. В дъното на широки дипли се спускаше тежка завеса от тъмнозелено сукно. Д. Спространов, С, 13. Теодосий стана бързо на крака, а подир него се изправи и Елена. Но тя скоро коленичи пред брата си и като скри лицето си в диплите на неговото расо, захълца безутешно. Ст. Загорчинов, ДП, 285. ● Обр. Отдавна големият пън на огнището бил вече изгорял и петлите три пъти пропели; последните дипли на тъмнината леко започнали да се разгъват. БР, 1931, кн. 4-5, 163.

2. Рядко. Тясна продълговата вдлъбнатина по кожата на лицето или тялото на човек; бръчка, гънка. Пешевски сядаше срещу нея, показваше ѝ кое как трябва да се направи и често поглеждаше ту пълничката ѝ, заоблена в лакътя ръка, ту хубавата, с меки дипли шия... Ст. Марков, ДБ, 452. При тия думи Дакито се намръщи, челото му стана на дипли. Ив. Вазов, Съч. VII, 48.

3. Вдлъбнато място между две издигнатини на планинска или хълмиста земна повърхност; гънка. Това беше една малка крепост и се издигаше на една височинка, от която започваха ридищата, все по-високи и по-стръмни накъм Железник — един планински лабиринт, в чиито дипли се гушеха над четирийсет села. Д. Талев, И, 19. Далеко съм зад Батак, в западните дипли на Родопа. Ст. Станчев, НР, 73. Други бяха залегнали, скрити в диплите на полето. Й. Йовков, Разк. II, 157.

— Гр. δίρλα.

ДЍПЛА

ДЍПЛА2 ж. Диал. Количество сено, което може да се вдигне с вила на един път; навиляк. Трупат пластачите с вилите отдолу, а той застъпва диплите, гази отгоре. Т. Харманджиев, КЕД, 184.

Списък на думите по буква