ДЍПЛИЧКА ж. Умал. от дипла1; гънчица. Тя старателно изпъна покривката на леглото, изглади и последната дипличка. ● Обр. Тоя път то [езерото] беше пълно с вода.., блестяща, набръчкана в безброй диплички, които пръскаха над себе си милиарди брилянтени искрици. П. Бобев, ОН, 129.