ДИПЛОМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍПЛОМА ж. 1. Официален документ, който се дава за завършено средно или висше образование, за присъждане на научна степен или научно звание. Той вложи всичката си енергия и направи всичко, което можеше да направи един човек с отлична диплома в ръка .., за да постъпи на служба. Елин Пелин, Съч. II, 179. Това беше постъпка на чужд човек, на когото Ванко дължеше само хляба, със средствата на когото той порасна и получи дипломата си, но не кръвта и морала, задължителната семейна чест. Кр. Велков, СБ, 54.

2. Документ, който удостоверява правото на учреждение, организация или на отделен гражданин за извършване на определени действия или за упражняване на определена професия. Имам диплома за стругар първи разряд.

3. Награда за постижения в конкурс, съревнование, изложба и под. От българските участници в групата на пианистите получава диплома Юлика Бехар. НК, 1958, бр. 40, 5. С почетни дипломи бяха наградени: "Светът на боговете", филм, произведен от Германската демократична република, "Калин Орелът", български филм. РД, 1950, бр. 214, 3. След това дружеството ще държи тържествено заседание в залата на консерваторията, дето ще се държат речи в чест на живите още деятели от тази [освободителната] епоха; на някои от тях ще се връчат там дипломи за почетни членове на дружеството. Бълг., 1902, бр. 454, 1.

— Гр. δίπλωμα 'сгънат на две документ'.