ДИПЛОМА̀Т

ДИПЛОМА̀Т м. 1. Дипл. Правителствен представител на дадена държава, който осъществява официалните ѝ отношения с други държави. Знаеше [Левски], че думите му няма да останат в тая зала: съдът ще ги донесе на великия везир, дори на султана; дипломатите ще ги препратят на своите правителства; и целият свят на управляващите ще разбере, че българският народ е готов за въстание. Ст. Дичев, ЗС II, 758. Колко странно вълнение събуждаха у него [Костов] тия мъже, които лягаха върху бомбите и се оставяха да бъдат разкъсани от тях, за да убедят европейските дипломати, че атентатът не е дело на вулгарни и подкупени агенти!... Д. Димов, Т, 544. // Разш. Служител във ведомство на министерството на външните работи в дадена страна.

2. Прен. Разг. Човек с гъвкъв, остър ум, който постига целите си, като умело урежда отношенията си с другите лица. — Трябва да бъдеш много внимателна, Тони — почна да я съветва той с по-мек глас, — трябва да бъдеш дипломат. М. Марчевски, П, 277. Добър психолог, колкото и отличен дипломат, Александър правеше често тия разходки из народа .. И народът го обичаше. Ив. Вазов, Съч. ХII, 178.

— Нем. Diplomat или фр. diplomate през рус. дипломат.

Списък на думите по буква