ДИПЛЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИПЛЯ̀НКА ж. Печатно издание, обикн. цветно, на изгледи, снимки, проспекти и под. във вид на дълга лента, която се сгъва няколкократно и става като албумче. Напоследък изпълнителният комитет на съвета взе решение да се издадат и разпространят илюстровани албуми за историята на нашата родна столица, .., брошури, диплянки на музеите и пр. ВН, 1953, бр. 289, 4. Те бяха дошли в една добре уредена туристическа страна, за която бяха прочели маса диплянки и пропагандни списания. Ст, 1968, бр. 1172, 3. "Българска фотография" изготвя специална юбилейна диплянка със снимки от живота на Смирненски. ЛФ, 1958, бр. 37, 3. Издателствата "Наука и изкуство" и "Български художник" ще издадат диплянки, картички, пътеводители и други. ВН, 1960, бр. 2670, 4. // Остар. Вид карта за пътуване с градски транспорт.