ДИРЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИРЀК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Разг. Дървен стълб, който се използва за подпора. Жената отиде към дебелия дъбов дирек, подпрял сайванта като стожер и

щракна ключа. Г. Мишев, ЕП, 12. Вън пред портата Никола дълго стоя, опрял рамо на дирека. В. Геновска, СГ, 497. Там, гдето бяха кошерите, на високи диреци бяха поставени тесни дървени улеи, в които наливаха вода за пчелите. Й. Йовков, ЧКГ, 30. Той заобиколи зад къщата и през тясната пътека, покрай плета, се промъкна до пруста, на който върху няколко дирека се подпираше нависналата стряха. М. Кремен, СС, 119. // Стесн. Спорт. Стълб на футболна врата; греда. Топката профуча буквално като снаряд и се заби край десния дирек на вратата независимо от отчаяния плонж на Яшин. П. Вежинов, ДМ, 55. ^● Обр. А на Венка, като загина мъжът ѝ, тя остана без дирек за подпора. Кр. Григоров, ТГ, 78.

◊ Като дирек, изправен. Много (изправен). От Буковци, отговори Кънчо и изправен като дирек, той зе под козирог и опря погледа си към стълбата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 6. Опикавам / опикая дирека. Диал. Обикн. в мин. или бъд. време. За жена — бият ме, ям бой. Подпирам дирека. Жарг. Чакам търпеливо, обикн. на любовна среща. Всяка вечер един рус младеж подпираше дирека срещу прозореца на моята мила съседка. Солунски диреци. Разг. Ирон. За женски крака — дебели и с равна обиколка от глезена до коляното. — Брей! Ще си строши краката момичето! — уплашил се прекомерно един от градските шегобийци, но съседът му избързал да го успокои: — Не бой се! Няма да ги строши! Мъчно се трошат такива солунски диреци! О. Василев, ЖБ, 233.

— Тур. direk.