ДИРЕКТИВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИРЕКТЍВА ж. Книж. Общо ръководно указание, разпореждане на висш орган, изискващо от подчинен орган или лице изпълнение на поставена задача; инструкция. Късно вечерта след този ден оцелелите от тютюневата стачка комунисти се събраха на нелегално съвещание, за да обсъдят последните директиви на Централния комитет. Д. Димов, Т, 366. Чл. 8. Всички членове на народната дружина начело с ръководството са подчинени на съответния по-висш орган на "Отечествения фронт" и са длъжни да изпълняват безусловно всички негови директиви. П. Илиев, ЛВ, 126. Партийна директива.

— От лат. directio 'пряко направление' през фр. directive.