ДИРЕКТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИРЀКТОР м. 1. Отговорно административно лице, ръководител на учреждение, научна или културна институция, учебно заведение или предприятие. Когато тържествената програма беше привършена, директорът на училището прочете имената на отличниците и ги помоли да се качат на сцената. Ал. Бабек, МЕ, 217. Секретарят на господин генералния директор на "Никотиана" чакаше със свито сърце звънеца, който щеше да го повика на доклад. Д. Димов, Т, 252. По случай годишнината на театъра директорът устрои тържество. Ст. Даскалов, ЕС, 168. Главен секретар, министър, съветник при Министерството на народното просвещение, директор на музея и Народната библиотека — Константин Иречек пореше неуморно целината на българската книжовна нива и хвърляше здрави семена. А. Каралийчев, ПГ, 207-208. Административен директор. Технически директор. Директор на научен институт.

2. Административно лице, ръководител на дирекция (във 2 знач.). Тя реши даже чрез независим труд да се избави от тежката опека на баща си и приготви прошение до директора на просвещението да иска учителска служба. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 30. Директор на Дирекция "Финансово-икономически дейности" в БАН.

3. Истор. Член на директорията във Франция. Съветът на 500-те изработвал законите, а съветът на старейшините ги одобрявал или отхвърлял. Двата съвета заедно избирали петима директори, които образували директория. Ист. Х кл, 29. А най-после ся якобинците скарали помежду си .. И така ся свършило господствуването на якобинската партия / .. /, а за управляне господарства определили пят директори. Г. Йошев, КВИ (превод), 324.

— Лат. director през рус. директор или нем. Director.