ДИРЕКТОРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИРЀКТОРЧЕ, мн. ‑та, ср. Разг., често ирон. Умал. от директор (в 1 знач.); млад директор. Като видя как няколко пъти младото директорче на гимназията изпращаше Николина до вратата им, сърцето на бащата омекна от радост. Л. Михайлова, Ж, 91-92.