ДИРЕКЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИРЀКЦИЯ ж. 1. Остар. Ръководството на някакво учреждение, предприятие, отрасъл от промишлеността и под., начело с директора. Във фабриките и корабостроителниците работата вървеше все по-мудно и по-мудно. Дирекциите уволняваха група след група. Д. Добревски, БКН, 98. Според официалните сведения на самата дирекция той [А. Кънчев] не е завършил курса на областното земеделско-индустриално училище в Табор. Ив. Унджиев, ВЛ, 231. Тия обявления се пръскаха от дирекцията на Саломоновския цирк на Соболевска улица. Ив. Вазов, Съч. VI, 133.
2. С несъгл. и съгл. опред. Административно учреждение, което ръководи известен сектор на държавното управление или на стопанския и културен живот. Той [Бояджиев] беше дошел в София още младеж, беше постъпил чиновник в Дирекцията на печата. Елин Пелин, ЕСМИ (Д. Бояджиев, С), 5. Той очакваше нетърпеливо последствието от прошението си за стипендия, което бе подал в Дирекцията на просвещението. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Дирекция за геоложки и минни проучвания. Дирекция на полицията. Главна дирекция на българските железници. Главна дирекция на статистиката. Концертна дирекция. // Административен отдел в държавна, правителствена или научна институция. Дирекция "Материално-техническа база и имоти" в БАН.
3. Помещението, сградата, в която се намира управлението на учреждение, предприятие и под., или ръководно административно учреждение. Минаваме километри дълги работнически улици .. Най-после спираме пред дирекцията на една от най-големите и най-стари каменовъглени мини. Н. Фурнаджиев, МП, 75. Върху изсечена тераса в снагата на малък хълм са построени продълговати бараки .. Там са дирекциите, кабинетите на инженерите. З. Сребров, Избр. разк., 190. "През оная зловеща нощ [16 април] на 1925 година Дирекцията на полицията беше тясна да побере хилядите народни синове, оковани във веригите на побеснялата власт." В. Карагьозов, Избр. пр, 27.
4. Стаята на директора в едно учрежедние, учебно заведение, предприятие и под. В дирекцията на директорското канапе седеше дебел господин с шапка на главата, с червено лице, суров и страшен. Елин Пелин, Съч. IV, 257. Жената теглеше детето и бързаше след работника. Той я отведе пред вратата на дирекцията. М. Грубешлиева, ПИУ, 29.
— От лат. directio през рус. дирекция.