ДИРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЍРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Остар. и диал. 1. Заден. Противоп. преден. Празното място на дирната част на залата беше галерията. Ив. Вазов, Съч. VI, 24. Тука са живели огромни животни .. Денем се изправяли на дирните си крака и протягали нагоре шии. Тъй са можели да достигнат до узрелите плодове. А. Каралийчев, С, 284. Дирният край на тази върволица хора бил на Арбанашкия връх при дървото, докато предният влязвал в Долня махала при моста. НБ, 1876, бр. 28, 111.
2. След който не следва друг или с който се изчерпва, свършва нещо; последен. Тия безбройни животинки разядат утробата на бубата, някога веднага, след първия и втория сън, а повечето след най-дирния сън. Лет., 1874, 187. Нищо не бърка да ся предположи, че това преселение [на славяните], което историята забележила, не било първо, както и не дирне. Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. II, 299. Нани ми, нани пиленце, / първо и дирно, детенце! Л. Каравелов, Съч. I, 20. С косми веч побелели бяхме ний, / след толкоз мъки, скитания безспирни, / кога стигнахме теснините тез, / де на света границите най-дирни / положил е безсмъртний Херкулес. К. Величков, Ад (превод), 217.
3. Със същ. време и под. — който съществува от най-близко време или е станал в най-близко време; последен, предходен, скорошен. Тази гора била съединена с града чрез дървян мост .., който до най-дирните времена много са почитал от римляните. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 268. Колкото за дирне време тряба да знайме, че българите са имали постоянни владения и временни владения. Р. Каролев, УБЧИ, 52.
4. Който е най-нов, току-що появил се; последен. — Колко младежи, .., като облякоха жените си с най-дирнята мода, и къщята си с алафранга такъми (мобили), съблякоха капитала си и останаха голи! Д. Войников, У, 1871, бр. 5, 84-85.
5. Който идва по ред след друг или се намира след друг пред него; следващ (Н. Геров, РБЯ).
6. Книж. Като същ. дирният м., дирнята ж. Лице или предмет, за които се е говорило или споменавало малко преди това. Щом той са обърнал към Перса, който го ударил, тутакси другарят на дирния издигнал вече ръката си, за да порази смъртно Алек‑
сандра. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 243. Тутакси подир къпането тряба да са избягва силното вътрешно движение, душевно вълнение, сяко безмерно телесно усилие, уморяване или настинка. Дирнята лесно ся случва, ако стоим на прозорния вятър, на открит въздух и пр. Лет., 1876, 112.