ДЍРЕНЕ

ДЍРЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от диря и от диря се. — Преди три дни Николай Недкович се яви при него и му разправи за безуспешните си лутания по диренето на черешови дървета. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 75. Полицията не можа да залови разпространителите на позивите .. Злати Василев .. гледаше право в лицето на началника си и чакаше с еднаква готовност както мъмрене на несполуката си, така и заповед за нови дирения. Д. Ангелов, ЖС, 52-53. Каравелов нямаше да бъде това, което е като писател, .., ако беше насочил теоретическите си дирения само към миналото, към изживените вече форми на личен, семеен, обществен живот. Г. Константинов, ПР, 77. Ще изменя [човекът] структурата на вирусите и ще ги превръща в безобидни същества, приятели и сътрудници в научните дирения. Хр. Одисеев, ТН, 159.

◊ Съдебно дирене. Юрид. Съдебно следствие. На 27 юни съдебното дирене приключи, на 28 бе прочетена присъдата. Росинка се осъждаше на смърт чрез разстрелване. Д. Ангелов, ЖС, 298.

Списък на думите по буква