ДИРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЍРЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от диря и от диря се. — Преди три дни Николай Недкович се яви при него и му разправи за безуспешните си лутания по диренето на черешови дървета. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 75. Полицията не можа да залови разпространителите на позивите .. Злати Василев .. гледаше право в лицето на началника си и чакаше с еднаква готовност както мъмрене на несполуката си, така и заповед за нови дирения. Д. Ангелов, ЖС, 52-53. Каравелов нямаше да бъде това, което е като писател, .., ако беше насочил теоретическите си дирения само към миналото, към изживените вече форми на личен, семеен, обществен живот. Г. Константинов, ПР, 77. Ще изменя [човекът] структурата на вирусите и ще ги превръща в безобидни същества, приятели и сътрудници в научните дирения. Хр. Одисеев, ТН, 159.
◊ Съдебно дирене. Юрид. Съдебно следствие. На 27 юни съдебното дирене приключи, на 28 бе прочетена присъдата. Росинка се осъждаше на смърт чрез разстрелване. Д. Ангелов, ЖС, 298.