ДИРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍРКА¹ ж. Остар. и диал. Диря. Той откопа две-три буци земя .. и без съмнение, за да скрие от света всяка дирка от това, що направи. Превод, Ч, 1875, бр. 4, 192. Той, от само себе си, беше тръгнал по дирките на господаря си, за да му послугува на лова. П. Р. Славейков, СК, 34. Трудът ми, колко и да е слаб, дано изпълни поне що-годе значението си и остави дирки в памятта на зрителя. Н. Павлович, РК, 4.

ДЍРКА² ж. Диал. Всяка от успоредните линии за украса на мъжки или женски колан.

◊ Кучешките дирки. Диал. Вид шарки по торби и цедилници.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.

ДЍРКА³ ж. Диал. Закачка. Момите пеят особни песни и благополучия до седем пояса с юнашки дирки. Ст. Младенов, БТР, 539.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.