ДЍРНИК

ДЍРНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Задната седалищна част на човешкото тяло; задник, задница, дупе. — Гащи нямам на дирника си, а тия — чума да ги чумоса дано! — грош не дават аванс. А. Гуляшки, ЗР, 222. — Ти му прави сметка — засмя се Чолака, — че в строя последен ще влизаш, сума каиши ще стоварват на дирника ти. В. Нешков, Н, 59. Той [Паската] се канеше да се прибере вкъщи, когато от прахоляка се измъкна селският разсилен, опря дирника си на тояжката и нагласи съдрания барабан. — Слушайте, господа селяни... Г. Караславов, Избр. съч. I, 151. Безочливата конска / муха отвърнала: — "Та що съм крива аз? .. Природата мен е създала / по людски дирници да се лепя!" Ст. Михайловски, СБ, 79.

2. Задната част на дреха (пола, палто, панталон и под.); дирница, задница. При бързотията палецът на единия ми крак закачи малката дупка на дирника и целият крак вместо в крачола мина през дъното на панталоните. Хр. Радевски, Избр. пр III, 9. На тоя сукман дирникът е по-дълъг от предника. Н. Геров, РБЯ I, 385.

◊ Не си види дирника. Диал. Вулг. Пренебр. Не съзнава какъв е (казва се за човек с големи недостатъци или лоши прояви, който предявява големи претенции или осъжда, критикува другите). Налягай си дирника. Диал. Стой мирно, спокойно! Станал съм с дирника си нагоре. Диал. Грубо. Без причина съм сърдит, крив; без настроение съм. Сядам си / седна си на дирника. Диал. Грубо. 1. Заемам се усърдно и продължително с някаква работа. Като искаш хубави бележки, ще си седнеш на дирника и ще учиш. 2. Примирявам се с нещо, отстъпвам, съгласявам се да правя нещо, което не ми се нрави, или преставам да върша неразумни неща, лудории; укротявам се, умирявам се. Яйце ми се пече на дирника. Диал. Грубо. Много съм притеснен от нещо неприятно. — Какви условия ще можем да представим на Портата, ако влезе в споразумение? — попита Попов. — Какви трици ще яде да не влезе? — забележи поп Димчо. — Яйце ще ѝ се пече на дирника — каза Безпортев. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 40.

Списък на думите по буква