ДИРУГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИРУ̀ГА ж. Диал. 1. Диря, следа. Шейната се плъзва меко, разравя пухкавия пласт и след нея остават две успоредни дируги. Г. Краев, Ч, 76.

2. Изровено, издълбано от кола място върху път; коловоз. Най-после той дойде до избраздения с дълбоки дируги път.

3. Ров, издълбан от порой (Вл. Георгиев и др., БЕР).