ДИСЕРТАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСЕРТА̀НТ м. Лице, което подготвя или защитава дисертация. Дисертантът Йордан Стоянов борави умело с оскъдния фактологически материал и стига до значителни научни обобщения. Ст, 1970, бр. 1268, 2. Чермак пристъпил към опити по хибридизация на различни раси грах през 1898 година в качеството си на дисертант .. Той завършил своята дисертация през януари 1900 година. Хр. Одисеев, ТН, 26.

— От рус. диссертант.