ДИСИДЕНТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСИДЀНТСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Нов.Полит. Който се отнася до дисидент (в 3 знач.). В апартамент на улица "Чавдар войвода" в София през 1987 г. започва да тупти сърцето на най-голяма дисидентска група в България. 24 часа, 2000, бр. 302, 14. На 19. II. 1988 г. беше първата дисидентска сбирка в "Дома на киното". 24 часа, 2000, бр. 302, 14. Дисидентска проява.