ДИСИМИЛАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСИМИЛА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Изменение, което разрушава сходство, подобие; разподобяване. Противоп. асимилация.

2. Биол. Процес на обмяната на веществата в живата материя, при който асимилираните вещества се разпадат на по-прости съединения, в резултат на което се отделя необходимата за организма енергия. Противоп. асимилация.

3. Езикозн. Замяна на един от два еднакви или сходни звука в една дума с друг, по-малко сходен с този, който остава без изменение; разподобяване. Противоп. асимилация. Дисимилация се наблюдава напр. в изговора на 'колидор' вместо 'коридор'.

— От лат. dissimilatio през фр. dissimilation и нем. Dissimilation.