ДИСКА̀НТ

ДИСКА̀НТ м. Муз. Висок детски глас, който съответства на женски глас сопрано. През това време и гласът ми се "сломяваше". Аз вече прехвърлих 15 години и моят дискант изчезваше. К, 1927, бр. 109, 2. Пригласяха им [на избухналите бомби] отсечените светкавични гласове на пушките, прилични на дискантите на черковния хор. Д. Спространов, С, 359. Обр. Но ето че лаят постепенно заглъхна, после внезапно се чу ясно и вече без ехо, тънкият дискант на Арапка се отдели от баса на мъжкото куче и тутакси стана ясно, че дивечът бяга по гребена на съседната рътлина. Ем. Станев, ИК I и II, 263.

2. Хорова партия, съставена от високи детски гласове.

— От лат. discantus.

Списък на думите по буква