ДИСКОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍСКОС м. 1. Църк. Метално блюдо, което се използва в черква за освещаване на хляб по време на литургия или за събиране на парични подаяния от богомолци. Дядо Цвятко Мандалът .. крепеше с лявата си ръка дискоса с нафората, а с дясната дробеше по-едрите парчета на по-малки. Чудомир, Избр. пр, 64. Поп Никола често изпразваше дискоса от църквата, викаше комитетския касиер в олтара и изсипваше дребните монети в кърпата му. П. Стъпов, ЖСН, 84. С невидима, добре усвоена хватка, той [клисарят] ловко соваше в десния джоб на потурите си шепата дребни пари, гребнати набързо от дискоса. Т. Харманджиев, КЕД, 40.

2. Прен. Парите, които се събират върху такова блюдо. Сегиз-тогиз от черковните дискоси ми даваха по някоя пара за харч. П. Р. Славейков, БП I, VIII.

3. Разш. Метален поднос, с който се поднася почерпка или храна; табла, блюдо. Дома той беше натъкмил много нови и хубави уреде: чаши кафьови и виньови, дискосе, чинии. Т. Влайков, Съч. II, 21. Наред с него [болярина] една такава също пълна и оперена болярка носеше върху златен дискос короната на царицата. Ст. Загорчинов, ДП, 255. И щом бият вечерня камбаните, / ще отидат жените със дискоси бели / да споходят пред празник умрелите. Е. Багряна, ВС, 28.

— Гр. δ?σκος.